Клод Льолуш преоткри любовта с Един мъж и една жена през

Клод Льолуш  преоткри любовта с " Един мъж и една жена " през 1966-а и завоюва всичко в (а нямаше 30...). Между другото в един от неговите полуавтобиографични филми той споделя, че е бил в пандиза и е почнал с порно, само че това го няма на никое място в формалните му представяния.  " Един мъж и една жена " се  снабди с продължение 20 години по-късно, скучно и приблизително, само че в този момент над 80-годишния за трети път ни среща с героите от паметния си филм в  " Най-хубавите години от един живот "  и този път резултатът е вълшебно и вълнуващо мощно прочувствено прекарване , в действителност съпреживяване, изчистено, красиво и класическо кино от висша проба. Никакво значение нямат нито мълчанието на критиците, нито неналичието на награди, нито ниската оценка в IMDb.

Жан-Луи Дюрок (, на 89) е към този момент нежен дъртак, само че с познатите фини черти и закачливи насмешливи очи (когато са бистри и разумни), обрамчени от благородни бръчки. Някогашният авто играч в този момент е в инвалидна количка и гасне в старешки дом, като постоянно го връхлитат пристъпи на амнезия. Но когато синът му – наедрял очилат мъж над 50-те със необятно лице и натъртено тяло, идва да го навести, той си спомня единствено за Ан... 

Ан Готие (Анук Еме, на 87) е горда притежателка на малко магазинче в провинцията, към момента хубава, висока, горда – впечатляваща жена с гарвановочерна коса до раменете, остро класическо лице и самостоятелен взор. Живее с цялостната си витална щерка ветеринар и прелестната си, интелигентна и привлекателна внучка. Един ден синът на Жан-Луи я навестява и я моли да посети татко му в старческия дом.

Останалото е приказка за възрастни, претърпели възходи и спадове в живота си фенове , само че и младите и наивните мечтатели са добре пристигнали. Той я обича бясно, постоянно я е обичал, само че е разрушил всичко от лековерие и боязън от обвързване с нетрайни флиртове, ласкаещи егото му. Тя простичко споделя (и ни хваща за гърлото): " Беше прекомерно напълно ". Да, малко на брой могат да устоят съвършенството, натискът върху самосъхранението и тоталното отнемане от другия, потъването в него и отричането от света плашат и отблъскват, подтикват към бягство в естественото, където всичко е уютно, безвредно и несъмнено. 

Сън и реалност се преливат , двамата отново са в Довил, а тяхната обич е непокътната, мощна и грандиозна, омайна и ефирна, приказна и делнична, високопарна и земна, даже и пропиляна. Най-хубавите години от един живот са към момента неизживените, а " какъв брой са красиви последните лъчи на залеза "...